Жените, които не искаха жените да получават право на глас
На 27 февруари 1909 г. The Times разгласява публикация в която написа: „ Избирателното право на дамите е рисков скок в тъмното заради големия напредък на Империята (Британската), голямото повишаване на имперските отговорности на Англия и с това повишената трудност и риск от проблемите, които стоят пред нашите държавници. “ Тези проблеми, продължава създателят, може да бъдат позволени единствено посредством „ труда и специфичните познания на мъжете и там, където мъжете, които носят бремето, би трябвало да бъдат оставени без трудности от политическата неумелост на дамите “.
Това е единствено още един от доста причини, изразен от този създател в годините на митинги против правото на глас на дамите. Идеята, че физическите и прочувствени разлики сред половете вършат дамите изцяло несъответствуващи за политика, управлява творчеството на редица сходни създатели, които даже образуват организация против изборното право на дамите и държат обществени речи за това по какъв начин ролята на дамата би трябвало да бъде в „ домашната сфера “, до момента в който се пробват да пренебрегват подигравките от суфражистките в публиката.
Онези, които се борят за правото на глас, чакат сходна реторика и опълчване на тяхната идея от женоненавистни хора с анахронични настройки., която по някакъв метод хем пропагандира за обществена промяна, хем е и една от огромния брой дами антисуфражистки, които желаят сами да се държат надалеч от изборните секции.
От позиция на 21 век, повече от 100 години от даването на глас на дамите, наподобява несъвместимо дами като Уорд да се опълчват на изборното придвижване. Независимо от това, стотици хиляди подписват петиции в края на 19 и началото на 20 век, и то не по толкоз нелепи аргументи, колкото можем да си представим.
Факт e, че по това време визията за интелектуалното предимство на мъжете е надълбоко проникнала в обществото толкоз мощно, че има дами, които сами имат вяра в това и избират да запазят статуквото. Объркването на тази открит ред би означавало сеизмична йерархична смяна, което улеснява болшинството да се придържа към аргумента, че дамите нямат нито податливост, нито дарба да поемат отговорността при гласуването. Твърде чувствителни и импулсивни, те формират некомпетентен електорат, който, както се споделя в една листовка против изборното право, би „ намалил качеството на нашето законодателство “ и би нараснал „ капризните, прочувствени, натрапчиви закони “.
Притесненията на обществото са толкоз дълбоки, че антисуфражистите съумяват да разпространят и други страхове като опасността за фамилния живот. Разширяването на изборното право неизбежно би довело до кавги сред съпрузите и съпругите поради политическа преданост и, в случай че дамите станат по-малко фокусирани върху здравето и щастието на домa, това би било нездравословно за децата им. Подобни причини, които провокират боязън, се оказват сполучливи в убеждаването и някои дами се опълчват на правото на избор. Но това е единствено половината история.
Много антисуфражисти – или просто „ антита “, както ги назовават – гласно имат вяра, че мястото на дамите в обществото би трябвало да се промени. Горна или междинна класа, както и образовани, те са част от дебатите още през викторианската ера за смяна на визиите за поданството и упованията от половете и стигат до заключението, че дамите играят основна роля в обществената промяна и плановете, насочени към общността, които обаче не се нуждаят от гласоподаване. „ Ние имаме вяра, че мъжете и дамите са разнообразни, а не сходни същества с гении, които се допълват, а не са идентични “, сподели Виолет Маркъм в акция за облекчение на бедността и безработицата при дамите.
„ Политиката напред “ предизвиква мястото на дамата в „ домашната сфера “, където те могат най-добре да употребяват естествените си качества на грижи, а не в политиката. Въпреки това локалната власт въпреки всичко би трябвало да бъде отворена към дамите, с цел да усъвършенства работата си.
Още през 1889 година антитата твърди, че „ Жените ще бъдат по-ценни жители, ще допринесат с по-ценни детайли в националния живот по-скоро без гласоподаване, в сравнение с с него. “ Освен това безмълвното болшинство от английските дами по този начин или другояче е „ известно с безразличието си “ към гласуването.
Този по-позитивен метод има в ядрото си положителни планове – въпреки че е мъчно да го преглеждаме като нещо друго освен неправилен, водени от днешните си стандарти – и притегля обществена поддръжка.
